Host: В свързано с работата телефонно обаждане в сряда, 20 октомври, нашият Най-Възлюбен Върховен Учител Чинг Хай любезно отдели време за някои важни въпроси, зададени от членове на екипа ни, относно правилата на Небесата за това кой може да предава Силата на Учителя по време на посвещение в Метода Куан Ин.
(За Куан Ин метода, понякога Учителят избира някой резидент, а друг не, за да предаде посвещението.) Да. (Защо е така?)
Защо? Защото някои са малко по-високо от другите и така е по-лесно. (А, да.) По-лесно за свързване, по-лесно за предаване заряда на енергията. (О, разбирам.) Ако е много ниско, може да има проблеми. (О.) Внезапен приток на енергия, дори и хубави неща не можете да ядете твърде много. (О, да.) Дори витамини не можете да изпиете цялата кутия. (Да, така е.) Ето затова. Някои монаси и монахини не са готови. (О, разбирам.) По принцип могат, просто е по-лесно с някой малко по-издигнат. (Да, разбирам, Учителю.)
(Учителю, с Куан Ин Метода, може ли всеки да дава указанията за посвещение на другите? […])
По принцип, да. Защото не този човек е който дава посвещението. Това са само устните указания. (О, да.) А Силата на Учителя е тази, която зарежда. (О, Силата на Учителя стои зад това. Да.) Това не е метод. Това е Силата на Учителя, която се влива. Това не са само устни указания. Устните указания просто ни казват да седнем и да бъдем тихи. Може би да си затворим очите и от този род. (Да, Учителю.) Да не шумим или може би да не се движим. Но това не е истинското нещо. (Ясно.) Това не е главното. Главното са указанията на Учителя, Силата на Учителя. (Да.) И не е нужно Учителят да бъде там. Но трябва да има физическо присъствие. (Да, Учителю.) Просто за да им помогне да седят правилно или подобни неща. (Ясно. Да.) Да бъде сигурен, че седят в правилна позиция. Нещо от този род. Това е всичко. А силата е от Учителя. (Да, Учителю. Разбирам.) […] Най-напред ми съобщават кой иска посвещение и в наши дни това е по-лесно. (Така е.) […]
Всеки път, когато има посвещение, ми изпращат списък. (Да. Разбирам.) Питат за разрешение и някои приемам, други не. (Да, Учителю.) Има известни условия и правила, според Небесата и Вселената. Трябва да знаете и някои от тези неща, преди да можете да давате посвещение.
Първо, трябва да попитате за разрешение Учителя, защото това е връзката. (Да.) Също, правилото за Учителя в този физически свят е, че ако хората не попитат, не можеш да им дадеш. (О, ясно.) Иначе просто щях да дам на всички. (Да. Така е.) И тогава щях да имам много, много ученици. (Да.) Не, трябва да попитат. (Да, Учителю.) Не защото Учителят иска да затруднява, но правилото е такова. (О, да.) […]
(Ако човекът, който е дал указанията за посвещение в Куан Ин, не е бил одобрен от Учителя, какво ще стане с него или нея? […])
Ако някой просто го е направил все пак, о, това е много ужасен товар за този човек. Без разрешението на Учителя не трябва да давате посвещение. По времето на посвещението сме им казали да пазят всичко само за себе си. (Да. Така е.) Но ако все пак не послушате това и отидете на своя глава поради его, поради ниско ниво, и дадете посвещение на други хора, тогава ще навредите и на себе си, и на тях. Защото нивото ви е твърде ниско. (Да. Ясно.) Провъзгласявате се за Учител, а не сте. (Така е.) За да даваш посвещение, трябва да бъдеш Учител, (Да, Учителю.) назначен от Бог и да ти е казано от Бог или от ангелите да вършиш това. (Да, Учителю.) Със сигурност е така. Или разчиташ на Силата на Учителя с разрешението на Учителя и указания да го направиш, защото е някъде далеч и е по-удобно за другите хора. […]
Да си представим, че някой просто е отишъл все пак и е дал посвещение зад гърба на Учителя, (Да.) тогава този човек ще бъде завлечен в ада, (О, уау.) защото не е достигнал още нивото на Учителя, а е отишъл съвсем самонадеяно и без разрешение. (Да. Да, Учителю.) В този свят правилата са строги. (Да.) Затова, дори когато Учителят слезе долу, Той трябва да говори смирено на хората и да обяснява отново и отново търпеливо, смирено, а не да обикаля и да се хвали: „Вижте ме, аз съм важна особа на Небесата” и от този род. Дори и да каже, както Исус е казал: „Аз съм Синът на моя Отец.” Но не с горделиво отношение. Не е въпросът какво казвате, а как го казвате. И не е важното какво казвате за себе си, важното е да знаете, че сте това и да казвате истината без високомерие. (Така е. Да.)
Случвало се е. Случвало се е и в моя живот, някой да си мисли, че е само казването на указанията (Да.) и да ходи насам-натам като Учителя, да докосва хората по главите и да мисли, че това е всичко. Има огромно съкровище зад това, което той не е научил. (Да.) Не е само това. И дори човекът, когото Учителят е посочила да дава устните указания за посвещението, дори той не знае всичко това. (Да.) Затова трябва да разчита на Силата на Учителя, да се свърже със Силата на Учителя, за да може Учителят да го учи повече. (Така е.) […] Така че, това не е метод. Просто временно, на светски език, трябва да го наричаме „Куан Ин Метод”, но същественото не е методът, а просветляващата сила. Силата на Учителя. Учителят трябва да бъде на много високо ниво, за да издържи цялата сила от Небесата във физическото тяло. (Да.) […]
Освен това, не е честно. (Да.) Провъзгласяваш се за Учител, а не си. Нямаш никаква сила. Така че неговата собствена карма пада обратно върху него, а също поема и кармата на другите чрез посвещението, тогава всички ще отидат в ада. Няма кой да им помогне. (Да.) Връзката се е прекъснала. […]
Относно хората, които дават посвещение без разрешението на Учителя, видях как са се раболели, и много ме притесняваха вътрешно, молейки за прошка и тъй нататък. И дори са писали до групата в Аулак (Виетнам), за да молят за прошка. Учителя може да прости. Това е лесно. Просто ако реката прости на това ручейче, малката локвичка вода е вече извън нея, откъснала се е. Откъснала се е от голямата река, така че не е свързана с нея. И дали реката прощава или не, тази малка локвичка или малко ручейче трябва все пак да извърви пътя си, защото е твърде малко, твърде слабо. И тогава, трябва да бъде мръсна или мътна според околностите, през които минава тази малка водичка или ручейче. Не може да се съедини с океана.
И ако това ручейче иска отново да се съедини с океана, тогава трябва да започне всичко отначало; трябва да се изпари, да стане на облак, после да се превърне в дъжд и да падне обратно на Земята. И ако тази група дъждовна вода има достатъчно късмет, ще падне в голямата река и ще отиде в океана заедно с течението на реката. Ако няма късмет, тази група дъждовна вода ще падне върху скали, в пустиня, върху тръни и просто ще се изгуби, или ще се погълне от Земята, и тогава трябва да започне всичко отначало. Това отнема много, много дълго време, отново от А-Б-В. (Да, Учителю.) Ако изобщо тази малка водичка може да започне отначало, или просто ще изчезне в сухата, жадна да я погълне пустиня и да изчезне завинаги.
Разбирате ли, ако тези хора посмеят да направят това зад гърба на Учителя и да провъзгласят учението на Учителя и метода на Учителя за свои, значи егото им е много голямо, (Да, определено.) славолюбието им е огромно. (Вярно е.) Защото е толкова лесно, защо да не попита Учителя: „Мога ли да дам посвещение?” (Да. Да, Учителю.) И след това да ми даде имената на хората. Ако е добър, ще му позволя. (Да. Така е.) Ако не е, ще изпратя някой друг. Защо се промъква зад гърба на Учителя така? (Да. Не е добре.) Егото и ниското ниво - и ето какво им дава силата на майа, на когото и да е. (Да.) […]
Относно двамата души, които са давали посвещение без да кажат на Учителя - аз ги предупреждавах вече много пъти, но те просто потъваха все по-дълбоко в своето невежество и арогантност и алчност. Последния път ги предупредих, казах им, че трябва да се покаят, за да може поне да спасят живота си. Не ме послушаха. И после, скоро след това, се разболяха и тогава, на болничното легло, се разкаяха. Твърде късно. (Така е. Да, Учителю.) […]
Така че, ако наистина искате да практикувате, трябва да бъдете сериозни, за да може Силата на Учителя да ви издигне, да не се лутате в някои тъмни ъгълчета или места на ниско ниво само за да ви хвалят другите или защото ще ви дадат нещо. Не е нужно да са пари. Егото и амбицията, низшите желания, заемат много форми. Всички вие, приятели, бъдете внимателни с уловките на майа. Може да изглежда добре за малко, но в дългосрочен план, това ще ви провали. (Да, Учителю.)
Просто го запомнете добре, винаги помнете Бог. Винаги отдавайте служенето си на другите в името на Бог. Защото ние сме нищо; дошли сме без нищо и ще си отидем без нищо. Не можем да си приписваме заслуги за нищо, да не говорим да вземем духовно познание от някого другиго и да го провъзгласим за свое собствено. Това е наистина безсрамно. Това е наистина твърде ниско. (Да, така е.) Надявам се всички да чуете. Това е сериозно. Не е някаква игра, с която можете да си играете. Също както, ако не знаете как да се справите с електричеството, тогава просто не опитвате; опасно е за вас. […]
Духовната практика, стремеж, копнеж не е игра, която да ползвате за своя облага. Облагите може да не са непременно пари. Наистина е много грозно. Надявам се никой от вас да не опитва тази глупава игра.
И вредна също, не само глупава. Вредна за вас, вредна и за другите, защото нямате достатъчно сила да изчистите дори себе си. Тъй като не практикувате добре, отивате в грешната посока, в светската посока, в името на благотворителност и какво ли не, само за свои интереси. И тогава, поемате кармата на другите хора и се свързвате с хората в света произволно, не по избор, и тяхната карма също преминава върху вас. Вашата карма е достатъчна, за да ви завлече надолу. Сега поемате още товар от други хора.
(Разбирам защо човекът, който е дал посвещението без съгласие, ще отиде в ада, но защо и другите хора, които са получили посвещение? Те може да са били чисти в сърцето си да получат посвещение. Защо трябва и те да отидат в ада?)
Защото кармата им не е изчистена. (Да.) И защото са свързани с човека от ада. Те са свързани с този учител от ада. Вярват му. (Да.) И където отиде учителят, там отиват и учениците. […]
Разбирате ли, […] ако всеки може да бъде Учител, (Да.) тогава няма да има нужда само от един Исус, (О, така е.) само от един Буда, само от един Гуру Нанак, само от един Господ Махавира, само от един пророк Мохамед (Мир на душата Му). (Да, Учителю.) Няма да има нужда от всички индуистки Учители, като Патанджали. Например. Защото те са упълномощени от Бог. (Да.) Кришна е бил вътрешно с Бог. (Да, Учителю. Разбирам.) Макар че външно е изглеждал също като нас. Исус не е изглеждал различно от другите хора. Освен ако имате отворено Третото Око, тогава можете да видите Светлината около Него през цялото време. Същото е с Кабир или другите Учители. (Да, Учителю.)
Те имат тази сила. Могат да я носят в себе си. Също както един голям кабел (Да. О, да.) е свързан с голяма електрическа мрежа, централната мрежа. Иначе, ако някой кабел не е свързан, изглежда същия, но няма нищо. (Така е.) Няма захранваща сила.
И ако Учителят, ако Той или Тя е избрал/а някого да разпространява учението, тогава този човек е избран. Учителят ще избере Свой представител. (Да.) Но тези хора са свързани с Тях непрекъснато. […]
Host: Най-Любящи Учителю, нашата огромна благодарност за това, че ни даваш най-великия дар - дара на посвещението. Твоето забележително и безусловно служене на човечеството, както и това на всички други Учители, е и е било необхватен източник на живот за нашия свят. Благоговеем и се молим все повече и повече хора да възприемат това Небесно съкровище и да се свързват с Бог в себе си. Тогава, ще живеем в рай на Земята, познавайки истинското щастие в смирение и послушание пред Всемогъщия. Нека Скъпият Учител бъде винаги в крепко здраве и се радва на най-голяма безопасност, с подкрепата на всички Небесни Богове/Богини.
За да чуете отговора на Върховния Учител Чинг Хай за гледната точка на Пхенян относно усилията на президент Тръмп да донесе мир на Корейския полуостров, както и прозренията Й за различни други важни теми, моля, включете се за „Между Учителя и учениците” в събота, 20 ноември, за пълното излъчване на този телефонен разговор.