Не знам след колко време ще се освободим от КОВИД-19. Зависи от хората. (Да, Учителю.) Ако успеят да се променят на 180 градуса и да живеят състрадателно, без да убиват животни и хора, тогава тази пандемия ще изчезне за нула време, без никакви лекарства, без ваксини, без никакви проблеми. Но ако продължават по същия начин, не знам, не мога да гарантирам. Мога да помогна малко. Но не мога да помогна изцяло. (Да, Учителю.)
Нещо друго? Декември. Проверявам. Уау! Малко по-назад, защото не съм писала от много дни, затова си помислих, че нищо не е останало, но това е било едва на 10-ти, тъй че има още. И какво още има тук? Много неща, но не мога да ви ги кажа. (Да, Учителю.)
Скунксът обича меката храна, не твърдата храна на кучетата, макар че яде и нея. Но обича меката, затова ... си казах: „Тогава ще я накисна за малко във вряла вода и после ще му я дам.“ Така повече ще му хареса. Той я яде по-бързо и я изяде всичката. Остави няколко по-големи парчета. Изяде само малките. За кученца. Храна за кученца. Сега я правя по-мека и той я харесва. Попитах го: „Нещо друго, което да ти харесва?“ Той каза, че не знае: „Всичко е наред.“ Ходил е на някои места и е ял грейпфрут. (О.) Някъде из градините. Яде от кората, а после хапва малко грейпфрут, съвсем малко. Издълбава дупка в грейпфрута и си хапва по малко. Питам го: „Има ли нещо друго, което да мога да ти дам, защото аз не съм скункс, не знам какво харесваш?“ Отвърна ми: „Всичко е наред, тази храна е много добра. (Веганската) храна за кучета е добра.“ А аз го попитах: „А ти как разбра, че е храна за кучета? Понеже скунксовете не са чували нищо за тази храна за кучета, ти как така дойде да ядеш (веганска) храна за кучета, сякаш си мое куче?“ Той отвърна: „Сози ми каза, че Ти ще ме храниш.“ (О.) Казах му: „Ах, това момиче! Навсякъде се меси!“ Не само че трябва да я храня, да се грижа за нея, а сега поканила и някой друг да дойде да яде от храната ми. О, да, беше много забавно. Казах му: „Разбира се, че ще те нахраня. Преди не знаех, мислех си, че ще е по-добре да те оставя на мира. Защото никога не съм знаела какво ядат скунксовете. Освен това си мислех, че за теб е по-добре да водиш естествен живот.“ Но той не иска да яде тези охлюви, жаби и прочее. (О.) А Сози се навърташе наоколо преди време, и тя му е казала: „Ела да си говориш с Учителя, тя ще те нахрани.“
Защото те си говорят, нали знаете? Не знаех, че куче може да говори със скункс. Няма нужда да са заедно, за да си говорят. (Да.) Ако знаят, че аз се грижа за кучетата, биха могли да си говорят. Той попитал: „Вие какво ядете? Не искам да ям тези живи охлюви в градината.“ И Сози му казала: „Ние не ядем животни. Не! Ние сме вегани.“ А скунксът я попитал: „А как си намирате вегански животни за ядене?“ Сози му казала: „Колко си глупав! Това не са вегански животни. Това е веганска храна! Просто веганска, без животни.“ Той попитал: „И как я намирате тази храна?“ Тя му отвърнала: „Говори с моя Учител. Тя ще ти даде храна.“ И той наистина дойде, (Уау.) когато бях там. Наистина се загледа в мен, и двата пъти, когато се срещнахме. Първия път беше очи в очи, но отдалеч. От няколко метра, а очите му блестяха. (Да.) Но е много тъжно. (О.) Вече знаех, че ще го храня. Първо му дадох хляб, крекери, такива неща. И той изяде хляба. После му казах: „Добре, може би малко (веганска) храна за кучета, от торбата, още е прясна, и му дадох мъничко. да видя дали ще я яде. И той изяде всичко. (О.) На следващия път му дадох хляб и още (веганска) храна за кучета. Изяде я всичката, а остави хляба. Така разбрах, че просто харесва (веганската) храна за кучета. Май прекалено много слуша Сози. Тя му казала: „А ние ядем веганска храна. Не ядем неща, които не са вегански.“ Тъй че, той може би се притесни, че другите неща не са вегански. Затова повече не ядеше от хляба, ядеше само от (веганската) храна за кучета. И по-нататък, един ден си помислих, че може би той ... защото беше оставил няколко големи топчета от храната. Знаете я, готовата (веганска) храна за кучета? (Да, Учителю.)
Казах му, а също казах на някой от хората да се погрижи, ако аз не съм там, някой друг да се погрижи. Невинаги имам време, а и не всеки път съм на едно и също място. Трябва да се движа. Да обикалям наоколо. От съображения за сигурност, а и поради други причини, духовни причини. Защото някои места имат по-голяма духовна сила от други. И като приключа с едно място, отивам на по-висше. Разбирате ли ме? (Да, Учителю.) Ако има такова, трябва да се преместя. Един ден си помислих, че той може би е много малък. Той е само на шест или седем месеца. И може би харесва мека храна. Затова казах на човека, който се грижи за тях: „Първо я накисни в гореща вода; повече ще му хареса.“ Той се завъртя и ми каза: „Благодаря Ви. Благодаря Ви.“ (О.) Въртеше се в кръг и казваше: „Благодаря Ви.“ Също като кучетата, когато си гонят опашките. (О.) Може би го е научил от Сози, от моето куче, не знам. Има много неща в тази връзка, които не мога да ви кажа. Няма значение, няма значение. Другите неща не мога. Само това.
Знаете, че сега има нови мутации на КОВИД, нали? (Да, Учителю.) Те се разпространяват със 70-80% по-бързо от предишните. (Уау.) Открили са ги в Англия, но може би вече са и във Франция и в други страни, затова цяла Европа е вече затворена. (Уау.) Не пускат да идва никой от Англия, освен ако няма нещо наистина неотложно и много, много важно. (Да, Учителю.) Сега всички са затворени. Цяла Англия е под карантина от Европа. (Да, Учителю.) И други държави забраниха на англичаните да влизат в техните страни. Забравих, мисля, че беше Турция. Може да го видите. Защото тази нова мутация е от Англия, открили са я в Англия. Шест или седем разновидности. Може би вече и повече. Толкова е плашещо. (Да, Учителю.)
Не сте ли щастливи, че живеете сами, като в балон? (Да. Да, Учителю.) Аз не нося маска. Защото ако я сложа, сигурно ще изглеждам така: „Как сте?“ Освен това не ми трябва, аз живея сама. (Да.) Не контактувам с никого. (Да. Да, Учителю.) Сега дори не и с кучетата. Не виждам никое куче. Не виждам и вас. Просто така си живеем.
Не знам след колко време ще се освободим от КОВИД-19. Зависи от хората. (Да, Учителю.) Ако успеят да се променят на 180 градуса и да живеят състрадателно, без да убиват животни и хора, тогава тази пандемия ще изчезне за нула време, без никакви лекарства, без ваксини, без никакви проблеми. Но ако продължават по същия начин, не знам, не мога да гарантирам. Мога да помогна малко. Но не мога да помогна изцяло. (Да, Учителю.) Вече съм помогнала много, много. Затова не умират толкова много хора, колкото щяха да умрат. Разбирате ли? (Да, благодарим Ви, Учителю.)
Аз питам: „Вие приятели ли сте?“ Връщаме се на скункса. После го видях отново тук. „Вие приятели ли сте?“ Каза ми: „Не, не се познавахме преди.“ „Но сте си говорили, нали?“ Отвърна ми: „Да, да, разговаряме, а тя понякога ме посещава.“ Може би астрално. Нали знаете, душата. Дори няма връзка с мен. Нито пък с Учителя. „Тя кога ти каза?“ „Преди няколко месеца.“ Казах му: „Добре.“
Преди няколко месеца, това е когато за пръв път го видях. Името му е Ни. Той си има име. Ни. Н-И. И аз понякога му виках Ни, преди когато го хранех. Сега вече не го храня. Някой друг може да го прави, но когато аз го хранех, винаги го виках по име. Казвах му: „Ни, храната ти е готова. Като си готов, като огладнееш, ела да ядеш, нали? С цялата си любов, а ти трябва да благодариш на Бог. Бог ти я дава. Аз само изпълнявам Божията воля. Разбираш ли? Помагам ти, но това е от Бог.“ И той разбира това. Преди, докато още го хранех, той обикаляше около къщата ми. Това е малко студио, с тоалетна и всичко необходимо вътре, в рамките на 6 на 4 метра. Подготвена също и за кучетата. В случай, че дойдат, да имат място вътре. Те си имат диван и къщичка, която аз проектирах. Но само една, защото те предимно скачат на дивана. Харесват го. Защото могат да ме виждат по-добре. И са по-нависоко. Казвам им: „В пещерата е студено, защото там сте на пода, тъй че ако искате, на канапето е по-добре.“ Но оттогава те винаги спят на дивана. Ако могат да го имат. Понякога скачат в пещерата, в кучешките си къщички, разбирате, ако искат да са на тъмно. Иначе стоят на дивана.
Онзи ден, понеже валеше, се чудех как ли ще дойде скунксът в такова време. Той е толкова малък. Той ми каза, че родителите му вече са починали, (О.) защото са били стари. Затова живее сам и се изхранва сам. А е толкова малък. Може би беше на три или четири месеца, разбирате ли? (О.) Сега вече е добре, но ми е мъчно, може би трябваше да кажа на човека, който се грижи, да сложи за него навън една кучешка къщичка. Но после си помислих: „О, не, по-добре не, защото тя не е така сигурна, както ако си има своя дупка. Може би той вече знае това, може родителите му да са го научили, или може би сега той е в тяхната дупка, защото след като постоянно идва да яде, значи е добре. Така е по-сигурно, отколкото да е в кучешката къщичка, и да е навън, и разни неща да допълзят вътре и да го наранят. Разбирате ме, нали? (Да.) Или пък ако оттам минат кучетата, могат да го уплашат. Не всички са като Сози. Могат да го уплашат, или да отидат да душат и да го уплашат до смърт. Затова си казах, по-добре не. Просто го остави. Давай му само храна, достатъчно е. Това си мислех аз. А неговата душа дойде при мен и ми каза: „Не тъгувай, защото аз Те обичам. (Ааау.) Като дете към майка, повече от това.“ И тогава (Уау.) му казах: „Няма проблем. Не съм тъжна, просто се тревожех за теб.“ Аз се тревожа и за много други животни, защото те нямат никаква сигурност, разбирате ли? (Да, Учителю.)
Последния път живях на едно място и видях едно катериче, бебе, падна на земята и умря. (О.) О, и това наистина ми причини голяма болка. Но как да се погрижиш за катеричето? А те са просто съвсем малки и ако има по-силен вятър, просто падат. О, Боже. От това наистина ме боли дълго, дълго време. Добре. Съжалявам. Някои други ... вие искате от дневника, така ли? Някакви други въпроси? Или само това? (Това е всичко, Учителю.) Всичко? Да видя за още нещо.
Тук съм казала, че „плача твърде много всеки ден. Това не е добре за очите ми. По-добре е да се опитам да го контролирам. Сега виждам малко по-размазано. “ „Моля Ви, Небеса, простете на животните и на техните врагове. Простете на всички хора.“ Тук има още някои неща, свързани с нещо, което също не мога да ви кажа. Съжалявам. Мисля, че приключих. Това е друг дневник. Не е голям. В него не пиша много, понякога, но не много. Не. Добре, добре. Това е всичко. Има много неща, свързани с предсказания за този или онзи лидер, за това или онова, свързано с нашата планета. Не мога да ви ги кажа. Разбирате ли? (Разбираме, Учителю. Благодарим Ви, Учителю.)
Отново ви желая Весела Коледа и Честита Нова година. (Весела Коледа, Учителю, и Честита Нова година и на Вас.) Няма други въпроси, нали? (Не, Учителю. Няма повече.) Добре, много хубаво. (Много Ви благодарим, че отделихте време, за да говорите с нас, Учителю.) Наистина трябва да оцените това. (Да, благодарим Ви, Учителю.) Защото времето ми наистина е много малко. Много малко. Винаги, когато имам възможност, съм щастлива да го направя. (Много Ви благодарим, Учителю.) Днес няма много спешни предавания, не е като да има много излъчвания за през нощта, или пък много поправки, така че всичко е наред. Да. Добре, благодаря ви (Благодарим Ви, Учителю.) за това, че сте добри момчета (Благодарим Ви, Учителю.) и добри момичета. Бог да ви благослови. (Бог да Ви благослови, Учителю. Благодарим Ви, Учителю.) Благодаря ви, че правите всичко, за да помагате на света, да помагате на мен, съвсем безкористно. Не искате много от света, не искате много за своето удобство, макар че можете да имате всичко, което поискате, знаете го, нали? (Да.) Просто поръчвайте това, което ви трябва. Нали? Никога, никога ... Никога нищо няма да кажа. Просто за да ви е удобно и да можете да продължавате да работите. Нали така? (Благодарим Ви, Учителю.)
Благодарна съм и на всички, работещи за Суприм Мастър Телевижън по целия свят. Те също жертват много, защото трябва и да работят, за да изкарват прехраната си, имат също и семейства, обвързани са, имат си задължения, и все пак, отделят от времето си, за да помагат на този свят, да помагат на нашия свят. Затова ви благодаря искрено и смирено. Бог да ви благослови всички. Обичам ви много. Благодаря ви. Прегръщам ви. Бог да благослови вас и семействата ви. Чао засега. (Довиждане, Учителю.)
