Подробности
Прочетете още
Днес Исус Христос се роди на Земята Този, който носи благословии на страдащите същества В пещерата на Витлеем, затоплена от дъха на магарето, той разсейва студа на нощта и стопля Възлюбения Божий Син.
Дъждът може да събуди заспали спомени и да разпали минали спомени, за които се е смятало, че са избледнели с годините. Носталгичният звук предизвиква мили спомени и съживява любовта, която все още не е угаснала през целия ни живот. Заедно, заедно наблюдавахме дъжда. Заедно, заедно наблюдавахме дъгата. Помни, помни онези моменти заедно. Помни, помни онези моменти заедно. Където и да отидеш, помни ме, когато дъждът вали. Помни ме, когато дъждът вали. Знаеш колко съм самотна, дъждът събужда спомена за далечната ми Родина. От Земята чакаме дъжда. От Земята чакаме дъжда. Донеси новините, донеси новините от нашия далечен Свят. Помни, помни онези времена заедно, помни, помни онези времена заедно... Споменът за времето, прекарано заедно, е все още свеж като аромата на косата ти; старата луна все още пази твоя вечно сияен поглед. През хилядолетията твоята сладка усмивка все още ми е близка. Сбогувам се със здрача в очите ти, търся тихи градчета без улично осветление, ранният есенен бриз оставя следи от сладкото ухание на деня, в който се срещнахме за първи път. На осеяната с дървета улица, нежно, дойдох да ти призная любовта си. Всички свои надежди и мечти да ти предам, за да се облекчи сърцето ми. После по тези алеи се разхождахме в радост, ръка за ръка. Разхождайки се във въображаемата земя на музиката, изоставяйки всички грижи дълбоко в нощта. Всяка стъпка с луната от далечния океан, през нощта, твоята загадъчна усмивка, изпратена от началото на времето. в който минал живот бяхме заедно, минало, което беше толкова прекрасно, като очите ти? Цветът на косата ти развълнуваше нощната гора! Аристократичните ти мигли, покрити с мъглива роса Роклята ти, блестяща като хиляди искрящи звезди Сладки спомени, съживени от върховете на пръстите ти Луната изгрява над веждите ти Чуден силует, разкриващ красивото ти чело Несподелена любов, ароматът на любовта се изпарява Могат ли океаните и реките да съчувстват на сърцето ми? Могат ли бурните вълни на плачещия остров да помогнат да се облекчи болката? О, сърце мое! Ще се сбъднат ли някога мечтите? В необятния океан звучи нежна мелодия. Вървя тихо в съня си, като изгубен. Уханието ти ме накара да копнея тъжно. Мъглата е нежна като сълзи. Звезди падат върху косата ти, ароматът на зюмбюл Избягвайки този страдащ свят, бих отишъл на далечно място. Звездите залязват меланхолично, лунната светлина угасва. Бляскавото утре е обещаващо. Ще спя дълбоко под цветята. По време на престоя ни в този земен свят, красивите спомени за нашия първоначален Дом често се възвръщат. В сънищата ни, цялата слава и блаженство от времето, когато сме били с нашия Най-Възлюбен на Небесата изведнъж се връщат. И о, колко ни липсват онези златни времена отдавна... В съня ми Ти дойде при мен, шепнейки за любов вечно, шепнейки за любов вечно. В съня ми Ти дойде при мен Спо-мен, когато времето беше младо и животът разперваше криле отвъд небесата! Спомен, когато времето беше младо и животът разперваше криле и сърцето ми пееше Златно време!... На копнеж по Дома, който сме оставили зад себе си По Дома, който сме оставили зад себе си В съня ми Душата е толкова ярка Хиляди слънца украсяват небето Трилиони звезди осветяват Млечния път! Трилиони звезди осветяват нощта. Златно време!... На копнеж по Дома, който сме оставили зад себе си По Дома, който сме оставили зад себе си Който сме оставили зад себе си В онази незабравима студена зимна нощ отдавна, Божият Възлюбен Син дойде на света в яслата на магарето-човек, в каменната пещера на Витлеем. Днес, повече от 2000 години по-късно, Небесата и Земята все още помнят с дълбока благодарност и завинаги славят Господ Исус Христос (вегетарианец) за Неговото безкрайно състрадание и саможертва за всички страдащи същества. В студена зимна нощ Христос се роди в каменна пещера, в яслата на магарето. В пещерата на Витлеем сияеше блестяща светлина, а във въздуха пееха ангели Музика се носеше с песни, които отекваха отдалеч Ето, Светият Христос дойде на Земята за нас Да побързаме към Витлеем, където Исус Христос смирено се роди. Посред нощ празнуват раждането на Христос на света, на Този, който носи благословии на страдащите същества В пещерата на Витлеем ангелите пеят, Господ е прославян, а хората са в мир В пещерата на Витлеем пастирите се събират Пеят с любов и искреност. Днес Исус Христос се роди на Земята Този, който носи благословии на страдащите същества В пещерата на Витлеем, затоплена от дъха на магарето, той разсейва студа на нощта и стопля Възлюбения Божий Син.
