Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 8 от 9

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

А когато направите нещо грешно, вие привличате грешни неща, привличате грешните хора, грешните ситуации, грешния вид духове. (Да, Учителю.) Ето защо заслугите са изключително важни. Моралът е вашият щит в този свят. (Да, Учителю.) Разбира се, Бог ви помага, но и вие трябва да си помогнете.

( Ако човек се покае, отива директно в Небесата, просто ей така? ) За този живот - да. Но не е просто „ей така“. Аз съм помолила Бога на Четвърто Ниво да приема тези хора. Да бъдат или Негови поданици, или да изчакат там, докато ги изчистя достатъчно, за да могат да отидат нагоре, защото не могат да отидат директно в Земята на Tim Qo Tu. Все още имат някакви остатъци от лоша карма, грехове или его. Дори на Пето Ниво, вие все още имате 1% его. Затова помолих Владетеля на Четвърто Ниво да ги приеме. А Владетелят на Четвърто Ниво, разбира се, може сам да провери кой се разкайва искрено и кой не. (О, да.) Не можете просто да кажете: „О, разкайвам се, разкайвам се“, да паднете на колене, да помолите за прошка - и готово. Не става така. Трябва да дойде от сърцето. Трябва истински да се разкаете. Моите пазители, Боговете на Ihôs Kư, също ги проверяват. Може и да заблудите мен, но не можете да заблудите Тях. Тъй че, зависи. Ако се покаят истински, ако се разкаят и наистина искат да се завърнат към своето първоначално Аз, към своята Истинска Природа, да бъдат близо до Бог, да познаят повече Бог, тогава ще могат. Но не е просто ей така - добре, ще се покаят или ще изглеждат като покаяли се. Не, не, не, не. Дори за посветените не е така. Ако създават проблеми на хората или на мен, тогава получават наказание, дори по-строго. Защото знаят кое е правилното, но правят погрешното. Особено ако направят нещо погрешно спрямо Учителя, но аз им прощавам и всячески се опитвам да им помогна. (Благодарим Ви, Учителю.) Но понякога се налага да изтърпят наказание. За по-дълго или за по-кратко - зависи какво имат в сърцето си. (Да, Учителю.)

Понякога нивото им е много ниско - от ада, близо до ада или там някъде, затова отнема време и все пак могат да ми навредят, умишлено. На такива е много трудно да помогнеш. Наистина е голяма саможертва да помогнеш на такива хора, трябва да дадеш нещо в замяна. А понякога дори и това не помага. (Да, Учителю.) Заради справедливостта във Вселената. (Да, Учителю.) Някои направят нещо погрешно, но после се разкаят, не са искали да го извършат. Просто са били твърде невежи, не са мислили, или са били повлияни от другите, или от някой лош дух и прочее. Тях е лесно да спасиш, или е по-лесно, отколкото учениците, които навреждат на Учителя. Затова Буда е казал, че този, който причинява вреда на Будите, отива в безмилостния ад, което означава - завинаги! Никой не може да му помогне, дори и самият Буда. Помните ли Маудгаляяна? Неговата майка злословела срещу Буда и сангата и отишла в големия ад, и Буда не искал да ѝ помогне или не можел, и помолил за помощ цялата санга. Спомняте ли си? Всички Негови ученици да помогнат с много ритуали, богослужения, и Маудгаляяна се покаял и помагал, пребродил целия ад и отдал цялата си енергия. (Да, Учителю.)

Добре. Вече отговорих ли на всичко? Имам предвид, на въпросите ви дотук? (Да, Учителю.) Чудесно. Какво става с жертвите на ревнивите духове, които превръщат някои заболели от КОВИД-19 в зомбита или полу-зомбита, в пациенти с Алцхаймер, това означава ли, че за тях никога няма да има лек? Поне засега - не. Дали има и други болести, които не са истински болести, като например Алцхаймер, а са резултат от негативната дейност на ревнивите духове? О, доста са. Не съм ги проверявала. Ако проверя, ще ви кажа някой друг път, нали? (Добре. Благодарим Ви, Учителю.) Нямам много време да гледам дори добрите неща, нещата, които се случват наоколо, затова не се ровя много-много в тези негативни работи. Освен това зависи от кармата, в О Лак (Виетнам) казваме: „Дори ако призракът иска да те хване, първо ще трябва да погледне лицето ти.“ Има се предвид, да види дали имаш добра аура, дали имаш или нямаш добри заслуги. Те не могат напосоки да хващат хората. Не им е позволено. Някои хора изглеждат невинни, но не са толкова невинни. (Да, Учителю.) Не и вътрешно, и не и по отношение на кармата. Трябва да са направили нещо нередно в миналия живот, за да бъдат хванати от ревнивите духове, да ги заловят те. Не че това е било тяхното намерение. Всеки, който се преражда отново в човешко тяло, наистина иска да се поправи за предишния си живот. (Да, Учителю.) Искрено се разкайва и иска да прави добро. Но става така, че когато дойдем в новото тяло, забравяме много неща. (Да.) Не можем да продължим с това, което сме искали. Вместо това почваме да грешим. (Да.) И тогава идват изкушенията, и ревнивите духове, и всички тези неща, и трудностите по оцеляването, (Да, Учителю.) които ни карат да правим грешки. А когато направите нещо грешно, вие привличате грешни неща, привличате грешните хора, грешните ситуации, грешния вид духове. (Да, Учителю.) Ето защо заслугите са изключително важни. Моралът е вашият щит в този свят. (Да, Учителю.) Разбира се, Бог ви помага, но и вие трябва да си помогнете. (Да.) Ако си гладен и Бог сложи пред теб купичка ориз, трябва да я изядеш. (Да, Учителю.) А не да молиш Бог да я изяде вместо теб. (Да.) Може най-добрият професор да те учи да говориш английски, но ти сам трябва да си напишеш домашното. (Да, Учителю.)

Спомняте ли си онази шега, която ви разказах, за човека, който си купил апарат, за да се научи да говори който и да е език за три седмици? (Да.) Мислел си, че щом го е купил, значи трябва да може да говори. А той дори не го докоснал. (Да.) „Не знам. Никога не съм го отварял.“ Но тези двамата, те са толкова добри, особено глупавичкият, и гласът му звучи така. Той играеше много добре. Много го харесах. Има няколко, които наистина са много добри, действително влизат в образа. (Да, Учителю.) Виждала съм някои от тях и преди, гласовете им наистина са подходящи за сценката, особено тази част с глупавичките неща. Като например онзи приятел, който държеше чадъра си обърнат наопаки, защото вятърът духал така. И като обърна чадъра си, каза: „Когато е ветровито и дъждовно, чадърът се обръща наопаки, и аз трябва да го държа по този начин, и ставам вир вода.“ Гласът му е много сладък.

Добре, какво друго? Отговорих ли ви? (Да.) Що се отнася до болестите, нека да не задълбаваме, така е най-добре. Причината, поради която знам за Алцхаймер е свързана с КОВИД-19, заради ревнивите духове. Точно с това се занимавам сега. (Да.) Или в това време, досега. (Да, Учителю.) Така разбрах, че те причиняват и това на хората. Иначе нямам време да гледам за всички духове и всички болести и кое какво е. Това ще прави и душата ми. Моето по-Висше Аз се грижи за много неща. Но във физическото си тяло, аз се грижа за някои физически неща, (Да, Учителю.) докато моето по-Висше Аз върши други неща. Моето по-Висше Аз не може да ми пере дрехите, затова аз си ги пера. Учителят не може да измете вместо мен мравките, затова аз го правя. Учителят не може да измие пода вместо мен, затова аз го правя. Всемогъщ или не. Последен Учител или не. Те не могат да правят това. Дори Бог не може да измие пода вместо мен, затова аз си го мия. Бог си върши Неговите дела, затова не Го молете за всичко, за всичко. Ние трябва да си вършим своята част. В каквато и ситуация да сме и на която и планета да сме. (Да, Учителю.)

Какво друго? ( Учителю, въпреки че ние се чувстваме много защитени в сравнение с останалия свят,) Да. ( от това, че Учителят ни напомня да спазваме предпазните мерки ни става ясно колко сериозна е тази пандемия. Но сега правителствата са отпуснали мерките и някои хора навън не се пазят така, както би трябвало. ) Не мога да направя нищо за това. Те се огънаха поради натиск. (Да, Учителю.) А и защото не могат постоянно да плащат. Хората, които са стояли по домовете си, се чувстват задушени. Те излизат на улиците да протестират и някои управляващи се поддадоха на натиска. (Да, Учителю.) В Англия вече не приемат пациенти с КОВИД-19 заради квотите или защото болниците са пълни. Някои държави не могат да повишат много квотите, защото няма да могат да се отворят. Ако квотите са много високи, не могат да разхлабят мерките. Така че, който оживее – оживее, който умре - умре. (Да, Учителю.) Боговете вече ви казаха колко милиона са. Но вероятно няма да видите този брой в официалните статистики. Защото невинаги казват истинските числа. Може би не искат да ги кажат, може би не ги знаят. (Да.) Защото този КОВИД се променя чрез различни мутации. (Да.) Тъй че понякога болестта не предизвиква само кашлица и треска. Казвам ви, сериозна е. Някои хора загубиха ръцете или краката си. Защото заради КОВИД-19 се е налагала дори ампутация. Представяте ли си? (Уау.) Някои получават обриви по цялото тяло, децата и всички. Няма специфични симптоми. Затова не всяко правителство може да съобщи точния брой на починалите. (Да, Учителю.) Но те са милиони. Много милиони. А са засегнати милиарди, но някои са тихи преносители, защото нямат никакви симптоми. Те самите нямат никаква представа, че са заразени. Тъй че, ние трябва да разчитаме само на своята лична бдителност, и на моралните си стандарти, и на заслугите, които имаме. (Да, Учителю.) Предпазването е по-добро от лечението. Трябва да внимавате, без значение за какво. (Да, Учителю.) Не говоря само на вас. Говоря на всички хора, които са навън. Трябва да бъдат внимателни. Да не гледат с лека ръка на живота си. Да не се изживяват като мачовци в погрешното време, в погрешната ситуация. (Да, Учителю.)

Някои хора искат да ходят на работа, разбирам това, защото им трябват пари за ипотеката и всичко останало. Но например в Америка, държавата им дава пари. Чух за това, така ли е? (Да, Учителю.) Също така в някои страни шефовете дават пари на служителите си. Някои дори им дават пълна заплата. Но не знам колко време ще могат да ги дават. Разбира се, така не е справедливо и за шефовете. (Да.) А и управляващите не могат до безкрай да раздават пари на гражданите. Щяха да могат, ако нямаше война, ако не харчеха милиарди долари за войни или да закърпват проблемите с климата. Ако всички бяхме вегани, нямаше да се налага да изтърпяваме всичко това. И щяхме да имаме много пари за всичко. Никой нямаше да е беден, ако споделяхме всички налични пари в света с нуждаещите се, или за смекчаване на климата, вместо да чакаме да се случват такива неща и да харчим милиони или милиарди долари само за ... И не можете да помогнете, не можете да спрете това. Само за поправяне на щетите. (Да, Учителю.)

Само един момент. Има едно насекомо. Продължава да пълзи пред вратата. Нека да видя. Не, всичко е наред. Няма новини. В О Лак (Виетнам) имаме поверие, че щом видиш да излезе паяк пред теб, да ти се покаже, ще чуеш някаква новина. (О! Уау!) Но не всеки знае какви ще са новините. Трябва да се заслушаш. Трябва да притихнеш. Иначе нищо няма да видиш. И може да видиш, че паякът, който ти казва нещо, е различен от паяка, който не иска да ти каже нищо. (О!) Той ще си тръгне, по своите си работи. Но ако стои пред теб, не иска да си тръгне, не се плаши от теб, дори се е втренчил в теб - тогава иска да ти предаде нещо. Но твоят мозък не иска да разбере. Да, в това е проблемът.

А понякога те рискуват живота си. Толкова съжалявам. Само преди няколко дни един паяк бе застанал точно на вратата. Когато я отворих, той подскочи, падна долу. Видях, че два от краката му ги нямаше. Помислих си: „О, Боже мой! Нараних ли те? О, Боже мой! Защо направи това? Защо застана точно там? Знаеш, че като отворя вратата, мога да те нараня.“ Той ми отвърна: „Не, не. От отдавна“ Да. А другият паяк, който беше наблизо, също каза: „О, от отдавна.“ Съседът му се майтапеше. Толкова са сладки, толкова сладки. И после той не си тръгна. Тези паяци, когато искат да ми кажат нещо, просто остават където и да е - не ги е грижа дали е опасно. Правят същото с всеки друг. Трябва да стоят на видно място, за да можеш да ги забележиш. Но за тях това е опасно, защото хората могат да ги настъпят или да ги наранят, или да ги смачкат. Но те трябва да го направят; това е работата им, така ми казаха.

Попитах ги: „Какво се беше случило с вас, че в този живот трябва да живеете като паяци? Това е опасна работа - да си паяк.“ Той отвърна: „Защото ядяхме месо.“ Няколко паяка са ми казвали това. А аз им отвърнах: „Но сега пак ядете месо, не е ли така?“ Той ми каза: „Не, не. Ние Ви слушаме; сега разбираме. Разбираме всичко много ясно. Не ядем живи същества; не нараняваме. (Уау.) Намираме си мъртви тела някъде или ядем от цветята.“ И отсега нататък, ако видя паяк, му казвам: „Добре, яж цветя или яж листа, или яж само мъртви тела. Тогава мога да те отведа у Дома. (Уау!) Запомни го.“ Да. А те ми казват: „Да, да. Ние искаме да си отидем у Дома с Вас.“ (О, Учителю.)

Боже мой! Чувствам толкова много любов от тях. Обичам всички същества, дори и змиите, чувствам толкова много любов. Усещам как тя бяга, но едновременно гледа към мен, докато бяга, ме гледа. Не знам как да опиша това чувство, сякаш се познаваме. Сякаш ме харесват, обичат ме, и това е едно много приятелско чувство. И са много любвеобилни, като деца, или като едно нормално познанство, но по много сладък, много детински начин. Да, това чувствам, когато ги видя. Освен онези, които не ги видях. Те са насъсквани от ревнивите духове да ме ухапят. И птицата се погрижи за това. Не съм виждала Ди от този ден и ми липсва. Наистина ми липсва от много време. Дори преди, когато трябваше да отида в Новата Земя, толкова ми липсваше. Не исках да го оставям тук. Оставях му храна и вода наоколо и казах на един от братята ви да му носи вода, да я оставя някъде, където и да е, за да може да я види. А Силата на Учителя му проявяваше някаква храна, за да не се налага да яде живи насекоми. (Уау.) Иначе няма да може да се върне у Дома. Той е дошъл за Учителя. Учителят трябва да се грижи за него. Но не ме карайте да ви проявявам насекоми. Вие имате всичко, което ви трябва. Повече от мен. Защото аз се храня простичко.

Гледайте още
Всички части  (8/9)
1
2020-06-29
21158 Преглед
2
2020-06-30
15964 Преглед
3
2020-07-01
28493 Преглед
4
2020-07-02
14028 Преглед
5
2020-07-03
11073 Преглед
6
2020-07-04
10798 Преглед
7
2020-07-05
12354 Преглед
8
2020-07-06
10892 Преглед
9
2020-07-07
11601 Преглед
Гледайте още
Последни предавания
2024-12-25
987 Преглед
2024-12-25
540 Преглед
2024-12-25
436 Преглед
2024-12-25
256 Преглед
2024-12-25
1 Преглед
2024-12-24
292 Преглед
2024-12-24
1210 Преглед
39:08
2024-12-24
1 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android